Бътерфлай/делфин
Бътерфлаят (делфинът) е стил, който се плува на гърди като двете ръце се движат едновременно. Движението на краката при бътерфлай се развива отделно и е известно като „делфиново движение”. Докато другите стилове като бруст, кроул или гръб могат да се плуват по-лесно дори и от начинаещи плувци, бътерфлаят изисква прилагането на много добра техника. Много плувци го намират за най-труден стил. Делфинът е най-новият плувен стил при състезанията от около 1934 година.

Техника

Техниката бътерфлай с делфинов удар се състои от синхронно движение на ръцете със синхронно ритане с краката. Добрата техника е решаваща, за да се плува стила ефективно. Вълнообразното движение на тялото също е много важно, тъй като това е ключът към лесно синхронно пренасяне на ръцете и дишане над водата.

В първоначално положение, плувецът лежи на гърди, ръцете са изпънати напред, а краката са изпънати назад.

Движение на ръцете

Стилът бътерфлай има три основни части: дърпане, бутане и пренасяне. Те могат да бъдат допълнително раздробени. От първоначалното положение движението на ръцете започва подобно на ръцете при бруста. Дърпащото движение следва полукръг с лакти по-високи от дланите, а дланите са обърнати е към центъра на тялото и надолу. Ще очертаете формата на стара ключалка по време на дърпащото движение. Полукръгът свършва пред брадичката с длани близо една до друга така че плувеца да може да оформи триъгълник с пръсти.

При бутащото движение се избутват дланите назад във водата под тялото отначало, и отстрани на тялото в края на бутането. Плувецът бута с ръце само 1/3 от разстоянието до бедрата, като по този начин става по-лесно започването на пренасянето, то е по-кратко и прозорецът за дишане е по-кратък. Движението увеличава скоростта по време на фазата бутане/дърпане, като ръката е най-бърза в края на бутането. Тази стъпка се нарича освобождаване и е решаваща за пренасянето. Скоростта в края на бутането се използва, за да се помогне за пренасянето.

При пренасянето ръцете се завъртат настрани над водната повърхност до предно положение, с лакти малко по-високи от дланите и раменете. Ръцете трябва да се завъртят напред бързо за да застанат отпред над водата. Пренасяне с висок лакът като при кроула спестява много енергия, и все пак ограничението на движение в рамената не позволява това да стане лесно, и поради синхронизираното движение не е възможно завъртането на рамената както при кроула.

Ръцете влизат във водата първо с палците на ширината на раменете. При по-широко влизане се губи движение при дърпащата фаза, а при по-тясно влизане когато ръцете се докосват се губи енергия. Цикълът повтаря дърпащата фаза.

В общи линии, като се гледа отдолу, движението на ръцете очертават фигурата на широка „ключалка” по време на загребването във водата. И все пак, наскоро, дърпане с по-прави ръце се предпочита от състезателите по плуване.

Движение на краката

Движението на краката е подобно на движението на краката при кроула, само че тук краката се синхронизирани. Раменете се изкарват над водата с ритане силно нагоре и средно надолу, и обратно под повърхността с ритане силно надолу и средно нагоре. Гладко вълнообразно движение съединява цялото действие.

Ходилата са притиснати едно към друго, за да се избегне загубата на воден натиск. Ходилата са насочени надолу, което дава тласък надолу, като се движат ходилата нагоре и се натиска с главата надолу.

В действителност няма условия в правилата на състезателния бътерфлай, според които един плувец трябва да направи точно определен брой удара при делфина - плувецът може да рита малко или много в зависимост от своето желание. Макар, че състезателните правила позволяват този избор, обичайният метод на плуване бътерфлай е с два удара.

Тъй като бътерфлаят е произлязъл от бруста, може да се плува с брустов или камшичен удар от някои плувци. Макар, че брустът бе отделен от бътерфлая през 1953 година, брустовото ритане в бътерфлая е беше официално забранено до 2001 година. Обаче известен брой елитни плувци бяха разтревожени от промяната тъй като те са от време когато бътерфлая обикновено се е плувал с крака бруст. Тогава ФИНА бе убедена да позволи крака бруст при елитното плуване. При даденото им право на избор, повечето плувци избират да използват делфиновия удар, но все още има няколко плувци, които предпочитат крака бруст при плуване за здраве и дори за състезания.

Дишане

Има само малък прозорец за дишане при бътерфлай. Ако този прозорец се пропусне плуването става много трудно. Оптимално, делфинистът синхронизира вдишванията с вълнообразните движения на тялото, за да опрости дихателния процес; да се прави това добре се изисква определено внимание към техниката на бътерфлая. Дихателния процес започва по време на „натискащата” част от загребването. Когато дланите и предмишниците се движат под гръдния кош, тялото естествено се издига към повърхността на водата. С минимално усилие, плувецът може да повдигне главата за да се покаже на повърхността. Плувецът вдишва през устата. Опитните плувци продължават да гледат към дъното на басейна докато вдишват за да държат тялото балансирано и в права линия. Главата се връща обратно във водата след като ръцете излязат от водата, за да се завъртят напред над водната повърхност. Ако главата остане отвън твърде дълго, пренасянето се затруднява. Плувецът издиша през устата и носа до следващото вдишване. Някои плувци, като Денис Панкратов, дишат на една страна както при кроула, но тяхното синхронизиране е същото.

Обикновено се вдишва през едно загребване. Това може да се поддържа при големи разстояния. Често, вдишването на всяко загребване забавя плувеца. (На определено ниво, загребването с дишане и загребването без дишане стават с една и съща скорост; следователно, състезатели с много богат опит като Макъл Фелпс могат да вдишват на всяко загребване.) Други интервали на вдишване практикуване от елитни плувци включват подхода „две нагоре, едно надолу”, където плувецът вдишва два последователни пъти, а на третия главата е под водата, което е по-лесно за белите дробове. Плувци с добър капацитет на белите дробове могат да дишат на всяко трето загребване по време на спринтове или финали. Някои плувци дори задържат дъха си за цялото състезание (като се има в предвид, че състезанието е кратко).

Движение на тялото

Плуването на стила бътерфлай е трудно, ако не се използва средната част на тялото, а правилното синхронизиране и движение на тялото правят плуването на стила бътерфлай много по-лесно. Тялото се движи вълнообразно, като се контролира от средната част, и когато гърдите се натискат надолу, бедрата отиват нагоре, а дупето се появява на повърхността на водата и се трансформира в плавен удар. По време на фазата на бутане, гърдите отиват нагоре, а бедрата са в най-ниската си позиция. При този стил, втората част на цикъла е по-силна от първата, тъй като втората е в по-добър синхрон с движението на тялото.

Стартиране

Бътерфлаят използва обикновения старт при плуването. След стартирането идва фазата на плъзгане под водата, последвана от делфинови удари под водата. Плуването под вода намалява съпротивлението, което се поражда при плуването на повърхността и е много икономично. Правилата позволяват 15 метра подводна част, преди главата да трябва да се покаже на повърхността и да започне нормалното плуване.

Обръщане и финал

По време на обръщанията и на финала, двете ръце трябва едновременно да докоснат стената докато плувеца продължи да плува с лице надолу. Плувеца докосва стената с двете си ръце, а лактите леко се свиват. Свитите лакти позволяват на плувеца да се отблъсне от стената и да се обърне настрани. Едната ръка напуска стената за да се премести отпред под водата. В същото време крака се прибират близо и се насочват под тялото към стената. Втората ръка напуска стената, за да се премести над водата отпред. Това често се нарича „под/над обръщане” или „отворено обръщане”. Краката докосват стената, а ръцете са отпред. Плувецът потъва под вода и лежи на гърди, или близо до това положение. След това плувецът се отблъсква от стената, като запазва обтекаема форма с ръце изпънати напред. Подобно на старта, на плувецът е разрешено да плува 15 метра подводна част, преди главата да трябва да се покаже на повърхността. Повечето плувци използват делфинови удари след първоначалната плъзгаща фаза.

Финалът изисква плувецът да докосне стената с двете ръце по едно и също време в една и съща хоризонтална равнина.

Състезания

Има три общи разстояния, които се плуват при състезателен бътерфлай, и при голям (50 метра) и при малък (25 метра) басейн. Разбира се плуват се и други дистанции при определени случаи. Например, при Националната колежанска спортна асоциация състезанията се плуват в 25 ярдов (22.86 метра) басейн.

· 50 м Бътерфлай
· 100 м Бътерфлай
· 200 м Бътерфлай

Бътерфлаят е също част от Съчетаното плуване при следните разстояния

· 100 м Съчетано (само в малък басейн 25 м)
· 200 м Съчетано
· 400 м Съчетано
· 4 х 100 м Смесена щафета
· 4 х 200 м Смесена щафета

Това са официалните правила на ФИНА. Те се прилагат по време на официални състезания по плуване.

От началото на първото загребване след старта и всяко обръщане, тялото ще лежи на гърди. Подводното ритане на една страна е разрешено. Не се позволява завъртането по гръб по което и да се време.

И двете ръце се изнасят напред заедно над водата и ще се движат назад едновременно през цялото състезание с изключение на старта и обръщанията.

Всички движения на краката нагоре и надолу трябва да стават едновременно. Позицията на краката или на ходилата не е задължително да е на едно и също ниво, но те не трябва да се редуват при ударите по отношение един на друг. Брустово движение на краката не се разрешава.

При всяко обръщане и при финиширане в състезанието докосването ще се извършва и с двете ръце едновременно, на, над или под повърхността на водата.

При старта и при обръщанията, на плувеца се разрешава едно или повече ритания с краката и едно дърпане с ръцете под вода, което трябва да го изведе на повърхността. Ще бъде разрешено на плувеца да е напълно потопен за разстояние не повече от 15 метра след старта и след всяко обръщане. До тази точка, главата трябва да се е показала на повърхността. Плувецът трябва да остане на повърхността до следващото обръщане или до финала.

Само дистанциите в метри се включват в официалните Олимпиади.